АЛЕКСАНДОРВА ВИЛА се намира непосредствено под параклиса Света Неделя. Връх Света Неделя, ведно с параклисите „Св. Равноапостоли Константин и Елена, „Св. Атанас и „Св. Неделя, намиращи се на едноименните върхове около Златоград, формират така наречената Кръстата гора.
Върхът се намира на 8-10 км северозападно от Златоград, по пътя за Неделино, в отсечката между Старцево и Неделино. Върхът е уединен, без седловини и доминира над другите планински възвишения и върхове. Той е с широк обзор и далечна видимост: на югоизток, над гр. Джебел, старата островърха крепост Устра на изток, над гр. Неделино, планинският масив Алада; на север, между гр. Неделино и с. Падина, Ардинско – връх Св. Илия; на северозапад, над Загражден, връх Каракулас и малко по на юг връх Бучовица – над с. Ерма река и връх Костадин – връх Чалът с манастирите над град Ксанти и исполинската скала Момин камък.
Върхът Св. Неделя е удобен за отбрана и сигнализация на далечни разстояния (някога се е правела с огньове) и това обяснява построяването на крепостта. Планинската верига се пресича от Шахинската и Лъджанската река, които се събират при село Мемково и през гара Карлъкьой при залива Боругьол се вливат в Бяло Море. В ясно време от върха по течението на реката, се вижда Бяло море. От нея започва планинската верига Гюмюрджински карлък, чиято най-висока точка е връх Вежката (1500 м надморска височина). На югоизток тя се снишава и образува прохода Маказа, през който минава пътят Гюмюрджина-Момчилград. Подравненото било на връх Св. Неделя е обрасло в многовековна дъбова гора, която крие манастирската сграда и другите помощни постройки, опасани от Крепостна каменна стена, останки от стълбища, пътеки и други. Върхът и крепостта били мощно отбранително съоръжение в борбите срещу турските завоеватели. Затова още в първите набези крепостта е опожарена и опустошена. Но и в годините на робството тя продължава да бъде символ на българщината, на съпротивата срещу потисничеството, националната и духовна асимилация и дискриминация.
